ЗА ПОСТА
Постът е въздържание с
религиозно-нравствена цел от блажната храна при
умерена употреба на постна храна.
Постът е установен от Бога със
заповедта, дадена на първите човеци в земния рай
– да не ядат от дървото за познаване добро и зло
(Бит. 2:17). Чрез нея Бог е искал още от самото начало
да научи людете към послушание и въздържание.
"Постът е победно оръжие в
духовната бран срещу поднебесните сили (Еф. 6:12.,
Мат. 17:21), необходимо средство в стремежа на
човека към духовно съвършенство; надеждна сила
за преодоляване духовната ни немощ и благодатно
поприще към постигане на крайната и върховна цел
на християнския живот – светост и спасение в
Господа.1
Във Ветхия Завет има много наредби за
поста. – Св. прор. Моисей Боговидец е постил 40 дни
и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи
десетте Божии заповеди. Св. прор. Илия след строг
пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа
се удостоил да види Божията слава (3 Цар: 16:4 – 13). А
св. Иоан Кръстител е известен като най-велик и
най-строг постник. Въобще всички праведници са
спазвали в малка или по-голяма степен поста.
Сам Господ Иисус Христос се подготвил
за общественото Си служение и за изкупителния Си
подвиг чрез 40-дневен пост (Мат. 4:2). В проповедта на
планината Той учи Своите последователи какъв
трябва да бъде истинския пост:
"Кога постите, не бивайте
намръщени като лицемерците, защото те си правят
лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че
постят. Истина ви казвам, те получават своята
награда. А ти кога постиш, помажи главата си и
умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред
човеците, но пред твоя Отец. Който е на тайно, и
твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде
наяве" (Мат. 6:16 – 18).
Повярвалите в Христа започнали да
постят още от времето на апостолите. Първите
християни постили твърде често и продължително,
за да се подготвят по-добре за богоугодни
подвизи. В първите векове всеки християнин
постел не в определено време, а колкото искал и
когато желаел.
В четвърти век намираме вече указания
и наредби освен за съществуващите Велик и Петров
пост, още и за Рождественския (Коледен) и
Богородичен пост. Четирите поста били пригодени
към четирите годишни времена.
За приготвянето на вярващите към
достойно посрещане и празнуване на Рождество
Христово Църквата е установила Рождественския
пост.
Великият пост или св. Четиридесетница
е най-строг и най-продължителен. Установен е, за
да могат в това време християните да се покаят и
очистят душите и телата си и по такъв начин да се
приготвят достойно за посрещане на най-великия
християнски празник - Възкресение Христово.
Петровият пост е установен в спомен
на това, че св. апостоли постили преди да почнат
да проповядват св. Евангелие, също и заради
особена почит към първовърховните апостоли
Петър и Павел.
Богородичният пост е установен в
прослава на Божията Майка, която през целия си
живот и особено преди успението си прекарвала в
времето в пост и молитва.
Православната цьрква е наредила
специални постни дни през седмицата. В сряда – за
спомняне предаването на Иисуса Христа на
страдания, а в петък – спомен за самите Му
страдания и смърт.
Пост се изисква от християните и във
всеки неделен и празничен ден до свършване на св.
литургия. Има и други отделни постни дни през
годината: преди Богоявление – 5.I., на Кръстовден
– 14.IХ, в деня Отсичане главата на св. Иоан
Кръстител – 29. VIII.
Постът може да бъде личен –
доброволен и общ – задължителен. Известни са
следните степени на пост:
1. Пълен, абсолютен пост – неядене и
непиене;
2. Извънреден пост – ядене само веднъж
на ден и то привечер;
3. Сухоядене;
4. Готвено постно без растителни
мазнини;
5. Облекчен пост – употреба на мляко,
яйца, риба, раци.
И така, целта на християнския пост е
"да смирим себе си пред Бога, да укротим
възбуждането на плътските страсти, да станем
способни за истинско покаяние, за молитва, за
служба Богу и за друга длъжност и за изпросване
на Божията милост... Християнският пост не е
умъртвяването на тялото, както погрешно се мисли,
а умъртвяване на греха у нас, в борбата срещу
злото. Укрепявайки волята, постът дава
възможност на духа да владее над тялото". 2
Когато християнинът пости, трябва да
се откаже от всякакви светски забавления и
удоволствия, от посещение на места, където е
възможно да сгреши с мисли, думи или поглед.
Въобще трябва да се старае да посвети възможно
по-голямата част от деня в мисъл за Бога и в тайна
сърдечна молитва.
ЗА ТЕЛЕСНИЯ И ДУХОВНИЯ ПОСТ
От апостолско време светата Църква е
наредила св.- тайнство изповед и причастяването
да се предшества и съпътства от тъй нареченото г
о в е е н е. Това ще рече по-усилена и благоговейна
подготовка ч р е з п о с т и м о л и т в а.
Най-благоприятно време за тази подготовка
представлява Великият пост. Той, както и другите
пости, започва с така наречените “заговезни” - т.
е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на
другия ден започват да постят, т. е. да постят
по-строго, отколкото в обикновените постни дни
през седмицата. При нормални условия говеенето
трае една седмица, като първите три дни се
прекарват в п ъ л е н пост, т. е. “тримерене”.
Тримеренето е д о б р о в о л е н пост, извършван от
онези, които желаят и могат да го издържат. При
особени обстоятелства като старост, тежка
болест, предстоящо неотложно заминаване по
служба и др., срокът на говеенето през първата
седмица на поста може да се съкрати на три, или
даже на един ден, като се препоръчна това да стане
с благословението на епархийския архиерей, на
енорийския свещеник.
Мнозина от говеещите смятат, че
постенето трябва да се състои в неядене на блажни
храни. Това е само едната страна на поста –
телесния пост, сам по себе си е недостатъчен без
духовния пост. Православните християни, които
искат да постят, трябва да знаят това и да го
спазват. Едно от църковните песнопения при
заговяване на Великия по«т започва така: “като
постим, братя, телесно, нека постим и духовно.” 3
Светите отци учат: “Преди всичко
примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му
по-могни с каквото можеш; не завиждай никому; не
осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не
протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за
ближния си; нека устата ти да са затворени за
всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с
ръце и нозе, с ум и сърце! Бъде благоговеен във
всичко, – бъди всякога смирен и кротък. Защото
каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а
душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме
от това да бледнеем от пост, когато побледняваме
от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да
се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а
да изяждаме братята си с клевети? И така, като
постим телесно, нека постим и духовно; като
очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти
мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост,
смирение, примирянане с враговете, с милост към
всички наши ближни. Това е пост, приятен на Бога и
спасителен за нас”. 4
Духовният пост е придружен от усилена
духовна борба. Дяволът – нашият заклет враг – не
престава да ни напада и при усърдното ни желание
да се освободим от греховните навици и привички.
И колкото повече напрягаме сили, за да се
освободим от напластената греховност, толкова
той по-силно напада нашата душа. Духовният пост
усилва всички духовни оръжия, за да попречи на
дяволските козни срещу нас.
Ограничаването в храна и питие е
по-леко, изисква по-малко труд и затова се приема
и изпълнява от вярващите с по-голяма лекота.
Същността на духовния пост обаче е
правилно овладяване и използуване на петте
сетива – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание,
защото обикновено чрез тях грехът влиза в душата
на човека.
Духовно опитните твърдят, че е
невъзможно съвсем да се избегне грехът на
сетивата, тъй като той се извършва с мисъл, слово
и дело. А колко бързо се редуват или действуват
съвместно те, тъй че човек не успява да забележи
как греши, ако не мислено, то чрез дума или чрез
дело.
Духовният пост включва в себе си
въздържание от всяко зло, защото, както казва св.
Ефрем Сириец, “има в ъ з д ъ р ж а н и е на е з и к а
– да не се говори много и напразно; да нладееш
езика си и да не злословиш; да не обиждаш с дума и
да не се кълнеш; да не клеветиш и празнословиш; да
не критикуваш ближния и да не издаваш тайни; да не
се занимаваш с това, което не е твоя работа! Има
въздържание и на ушите – да владееш слуха си, да
отбягваш празната мълва, да не слушаш гнили думи,
да пазиш ушите си от срамни песни. Има
въздържание и на очите – владей зрението си, да
не скита погледът ти, внимателно гледай на всичко
приятно, отвращавай се от всичко неприлично, не
спирай око на съблазнителен образ, не бивай
пленяван от телесна голота, не бивай привличан от
плътска красота. Има въздържание от
раздразнителност - владей гнева си, не го
разпалвай бързо, пази спокойствие. Има
въздържание от слава – владей духа си, не желай
известност; не се превъзнасяй, не мечтай за
похвала, не бъди надменен, не търси слава. Има
въздържание в помисъл – не клони към измамни
размисли, отбягвай възбудителни мисли, не се
наслаждавай от такива неща, сразявай ги със страх
Божий. Има въздържание в храна – владей себе си и
не предиряй в храна; не се лакоми за обилни и
скъпи гозби, не яж безразборно, а само в
определено време; не превръщай в лакомия апетита
към различни храни, не се предавай на духа на
чревоугодието. Има въздържание в пиене – владей
себе си и бягай от гуляй; не се наслаждавай от
приятния вкус на виното, не пий вино без нужда. не
издирвай различни напитки; не се увличай от
удоволствието да пиеш изкусно приготвени
смесици; не употребявай без мярка не само вино, но
ако е възможно дори и вода. Има въздържание и в
пожеланията – владей чувствата си, бягай от
порочното сластолюбие; не гледай снизходително
на чувствени възбуди; не клони към сладострастни
помисли; не се увличай от това, което поражда
ненавист; никога не изпълнявай волята на плътта;
обуздавай всички страсти чрез страх Божий.
Истински въздържател е онзи, който силно желае
безсмъртните блага във вечността.” 5
За да бъде говеенето богоугодно през
Великия пост, говеещите трябва да усилят
домашната си и църковната молитва, да посещават
през тези дни по възможност редовно утринното и
вечерното богослужение, да се стараят да живеят
благочестиво, обуздавайки страстите си и борейки
се с греховните си привички, да вършат добри дела,
да четат словото Божие и други душеполезни книги
и внимателно да изпитват своята съвест,
записвайки си на лист хартия всички грехове,
които не са изповядали още от млади, за да могат
по-основно да се изповядат. Абсолютно
задължително е за всички православни християни
да се изповядат и пречистят през Великия пост.
Когато завърши времето на говеенето и
след като са се изповядвали и причестили, трябва
да знаят, че не бива сега отново да се отпуснат в
ядене и пиене, в себеугаждане и вършене на разни
грехове. Като свърши говеенето през първата
седмица на поста, те трябва да продължават да
постят, ако здравето им позволява, и да живеят във
въздържание и молитвен подвиг, докато трае
постният период.
Из “Покаяние и изповед”
1 Макариополски епископ Николай,
Цьрковният пост, Годишник на Духовната академия,
1960/1961, София, с. 3.
2 Пак тем, с. 54-55
3 Постен Триод, Първа седмица на
Великия пост, първа стихира на Господи воззвах в
сряда на вечернята.
4 Пролог, Москва, 1877, 9 април
5 Протодякон Г. Ибришимов, Духовни
бисери от св. Отци, София, 1942, с. 185-186.