Category: Блог

Дистрикт-гуверньорът доц. Любен Атанасов прие поканата на най-стария клуб в Бургас и пристигна часове преди да встъпи официално в длъжност – на 30 юни вечерта, за да връчи лично 10-е приза “Пол Харис Фелоу” на изявените бургаски ротарианци.

След официалната церемония в Капитанската зала на Интерхотел “България”, президентът на РК-Бургас/2008-2009/ нотариус Милена Илчева пое регалиите на Клуба и представи амбициозна програма на новия борд. Приоритетна за настоящата ротарианска година ще бъде работата с талантливите деца , здравеопазването и намаляването на детската смъртност. Конкретно – ще бъдат поставени финансовите основи на голям проект, свързан с опазването на живота и здравето на децата. Другата инициатива е монтажът на ротарианските знаци на три места пред входните пътни артерии на Бургас – откъм София, Варна и Созопол, която ще бъде реализирана съвместно с другите два клуба в града. На 31 август РК-Бургас ще посрещне представители на РК-Брашов, Румъния, за да финализира първия етап от побратимяването с приятелите от Северната ни съседка.

Представители на четири Ротари клуба посетиха Eвропейския парламент по покана на евродепутата Румяна Желева.
Сред тях бяха членове на Ротари клуб -Бургас, Ротари клуб Бургас-Приморие, Ротари клуб Бургас-Пиргос и Ротари клуб – Нова Загора. В групата присъстваше и г-н Красимир Ганчев, дистрикт гуверньор новини на дистрикт България.

Освен председател на българската делегация на Европейската народна партия от ГЕРБ в Европейския парламент, Румяна Желева е и  член на Ротари клуб Бургас-Приморие.

Една от най-интересните срещи на ротарианците бе с г-н Отмар Карас, депутат от Австрия, заместник – председател и ковчежник на групата ЕНП-ЕД, и с г-н Маркус Фербер, председател на фракцията на ХСС в групата на ХДС/ХСС. И двамата евродепутати са ротарианци. И за двете страни при срещата бе интересно да научат нещо повече за приятелите си съответно от България, Австрия и Германия.
“Чрез срещи с хора като вас, които са сред лидерите на общественото мнение в своите населени места, Европейският съюз и неговите ценности много по-лесно могат да достигнат до обикновените граждани” – подчерта в разговора г-н Карас. “Нека заедно потърсим възможности за усилване на сътрудничеството с България и страната ви да участва пълноценно във всички дейности на Европейския съюз. Аз, като член на Комисията по бюджетен контрол, имам “принос” за замразяването на евросредствата за България, но смятам, че когато и държавата ви си свърши работата, няма да има пречки този проблем да бъде решен”, каза г-н Фербер.
Българските ротарианци връчиха на двамата евродепутати книги, които представят развитието на България и нейното историческо наследство и богатство. По-късно представители на четирите Ротари клуба направиха и дарение от български атласи и енциклопедии на библиотеката на Европейския парламент.

Едно от важните събития в ротарианския календар за 2008 се проведе в Хасково през м.Май.2008. В изискания Парк хотел “Европа” се проведе PETS семинар на екипите от Дистрикт 2482 България.Участниците в семинара коментираха приоритетите за новата ротарианска година. Тя започва на 1 юли и през нея дистрикт гуверньор ще бъде хасковлията доцент Любен Атанасов.

Има опасност да се върнем към Средновековието – това е анахронично, непродуктивно, антиисторично, предупреди президентът на РБългария /1990-1997/ с лекция пред бургаските ротарианци.

–  Г-н Президент, смятате ли, че в настоящия исторически момент, с  отделянето на Косово като държава, ставаме свидетели на налагането на нов световен ред?
– С признаването на Косово като независима и суверенна държава най-добре проличава несъвършенството на системата, която беше създадена след края на Втората световна война. Косово е много опасен прецедент и аз далеч преди това събитие разговарях публично с Хашим Тачи в София , когато той доведе у нас делегация, за да представят своята кауза преди година и половина. Тогава изразих опасенията си. Няма балканска  държава с малцинство близо до границата на съседна държава, която би могла да си позволи подобно нещо. Защото ако по този начин почнат да се отделят малцинствата в отделни държави, ще настъпи верижна реакция, която може да взриви региона. Ще ви приведа примери – на територията на Турция има  12 млн. кюрди, които искат независимост и са с оръжие в ръка, а общо в Турция, Ирак и Иран кюрдите са 30-35 милиона – това е най-големият народ с толкова горчива съдба да не успее да създаде своя държава. На територията на Румъния има 1,4 млн. унгарци, те поставят въпроса за автономия, и то близка до обособяването в самостоятелна държава. Ако се приложи такъв критерий за какъвто настояват в Косово, те би трябвало също да го постигнат. Подобно е положението и с албанците в областта  Епир, там те са между 600 хил. и 1 млн., това важи и за компактните райони на турците в България.  И в Кавказкия регион е същото – на територията на Азърбайджан, Армения и Грузия,  където има малцинства, борещи се за независимост.  В Южна Осетия има 60 хил.души. Те си имат парламент и институции, характерни за самостоятелна държава и са абсолютно непреклонни. Когато преди 2 години, по линия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, бях пратен да говоря с тях, те казаха, че за нищо на света няма да останат в пределите на Грузия – чух за страшните престъпления на Сталин и Берия – много хора там са били избити, в Абхазия положението е същото.
– Излиза, че за едни важат международните стандарти, за други не.
–  Косово  нарушава международното право – принципа за нерушимостта на  граница, граница може да се променя само ако двете страни се договорят и стигнат до взаимно съгласие.  Получава се и нещо друго, което торпилира международното право в най-уязвимите пунктове – това са двойните стандарти. След Втората световна война  и по време на Студената война в сила бяха тези двойни стандарти – нашите шпиони са доблестни разузнавачи, вашите  разузнавачи са мръсни шпиони. Червените бригади бяха добри за комунистическия лагер, както  Сивите вълци в капиталистическия.  Когато става дума за борба за национално освобождение, за демокрация,  по същия начин се процедира  – вашите борци с оръжие са мръсни терористи, а нашите са свестни – те са за свобода и демокрация. С двойни стандарти международно право не може да се упражнява. Ние всички имахме надеждата, че след падането на комунизма ще паднат двойните стандарти  и въз основа на единни критерии ще се следят събитията, но за съжаление не се получи.
–  Не вървим ли в погрешна посока? Ако ЕС се развива във верния път, би трябвало да не се допускат такива прецеденти, нали се стремим към обединение и падане на границите, а сега издигаме нови граници?
–  Отделянето на самостоятелни и независими държавици по този начин опорочава и самия модел на ЕС. В политическата му философия пътят е премахване на границите между държавите и напълно свободно движение на хора, стоки и културни ценности. Когато почнем да обособяване нови държавици с гранична охрана и митнически контрол, ние практически се връщаме към Средновековието, когато е имало много княжества, а национални държави е нямало. Това нещо е анахронично, непродуктивно и антиисторично, защото светът върви в друга посока –  към евроинтеграция. Няма държава в Европа, която да не се стреми към равноправно членство в НАТО и ЕС. Тогава питам, накъде вървим? В по-голям мащаб има процес на глобализация,  това е същото.
– Каква е Вашата прогноза за Косово?
– Най-много ме обезпокоява фактът, че верижната реакция започна. Република Сръбска, която  се намира на територията на Босна и Херцеговина  и има  1,5 млн.жители ще предяви претенции за суверенна държава. На какво основание на нея ще откажат, а на Косово разрешават!? Това е много силен коз, това е двойният стандарт, който руши принципите на международното право.
– Но за тази ситуация Вие също би трябвало да поемете лична вина, защото бяхте държавен глава на България, когато първи в света оповестихме признаването на независимостта на Македония. Всъщност България създаде прецедента и Косово сега не е ли следствие?
– Случаите са съвсем различни. Ние признахме първи на 15 януари 1992г. независимостта и териториалната цялост на РМакедония, но имахме  няколко типа съображения. Едните бяха конюнктурно-политически – ситуацията в бивша Югославия се развиваше с часове, югоармията беше разпалила война в Босна и Херцеговина, Словения, Хърватска. При това положение Македония можеше да стане  лесна жертва на същата агресия – или чрез пряко нахлуване на югоармията или чрез вътрешни безредици, които отново могат да бъдат подкрепени от външни сили. Другото съображение беше историко-политическо, защото с Македония имаме много оплетени отношения от периода на Титова Югославия. Ние бяхме съюзници на Хитлер и присъствието на наши войски, като цял корпус, в Македония страшно много се използваше от Титовата пропаганда. Освен това – идиотското решение на Коминтерна у нас да има 4 нации – македонска, добруджанска, тракийска и мизийска, беше взето с ясната мисъл да насъскват народа вътре в страната, една група да се настройва срещу друга, така  по-лесно да могат да свалят законните, но неудобни режими. С признаването на Македония, ние  разсякохме с един удар този зловещ възел и никой повече не можеше да каже, че България има задкулисно  очакване. По-късно се опитаха някои среди, които се обозначават като сърбомански, да ме провокират с въпроса  защо  признахме  само независимостта на държавата, а не признаваме македонска нация и македонски език. Аз казвам така – приятели, тези неща не се признават в международното право, защото тях или ги имаш, или ги нямаш. Ние имаме огромен актив към Македония,  ние не само ги признахме  първи, но убедихме 15 дни след нас и Турция да ги признае. Половин година след това убедихме Руската федерация да признае Македония, защото това създаваше елементи на стабилност на Балканите. Защото една малка държавица, току-що изпаднала от голямата федерация, лесно можеше да стане жертва.
– Сега “мечката играе у комшиите”, не значи, ли че и ние можем да пострадаме”? Чуват се слухове за т.нар. операция “Зелен диамант” – за оформяне на мюсюлманска зона на Балканите, част от която ще е България?
– Винаги има опасност, но когато една държава е член на ЕС, на Съвета на Европа и НАТО, когато и другите съседи са членове на тези организации,  никой няма да позволи подобен развой. През 80-те години на м.в. между Турция и Гърция възникна много остър спор, до степен, че вдигнаха авиацията си за война по въздуха. НАТО обаче им забрани   и заповяда да се върнат обратно в базите и да прекратят безумието. Ако не бяха членове на НАТО, нямаше кой да ги въздържа, сигурен съм, че между Турция и Гърция щеше да има в този период поне две войни.  За този план “Зелен диамант” съм чувал, чел съм, за него се говори още от началото на прехода като мюсюлманска дъга или лъчове на мюсюлманството, но  това практически не може да стане фактор, който да промени нещата на Балканите. Що се отнася до България – ДПС има дефекти, прекалено много се стреми към властта,  факт е. Да, те крадат, но не крадат само в ДПС,  просто ДПС го прави по-организирано.
–  България се колебае да признае Косово, на какво се дължи това?
–  Не бих казал, че е нерешителност,  смятам, че подходът е умен, защото засега поставяме умни условия – нека покажат, че могат да уважават малцинствата на територията на Косово и изпълняват ред други стандарти, които се изискват за една държава да бъде самостоятелна и демократична.
– Трябва ли нашата дипломация  да постави условия,  свързани и с Македония, защото в албански общини там се подготвят референдуми за отделяне, ние имаме малцинства в тези територии.
–  Това, което се опитват албанците да правят – с ултимативни искания за незабавно признаване от страна на Македония и за признаването на албанския език за втори официален език, за награждаване на разбойниците, които като паравоенна сила водеха война с органите на сигурността на Македония през 2001-2002г., аз никога не бих одобрил. Но що се отнася до република Косово смятам, че трябва да им се постави въпроса за борбата с мафията – там са главните канали на наркотрафика и там са главните източници на разпределяне на средствата. И да покажат на практика, че могат да зачитат правата на малцинствата – на нашето също.
–  Кога България ще постави въпроса за Западните покрайнини?
–  Този въпрос не бива да се поставя, защото трябва и Сърбия да влезе в ЕС, тогава нещата ще се решат от само себе си.
–  Съжалявате ли за безкръвния преход у нас?
–  Учудвам се на такъв въпрос. Мисля, че във всички страни в Централна Европа преходът беше мирен – и в Полша, и в Унгария, и в Чехословакия. Само в Румъния имаше размирици. Това е забележителното на нежните революции – натискът на улицата, на народа, който иска промени, и другото – кръглата маса, където опозиция и управляващи водят преговори за това как да се демонтира тоталитарната комунистическа държава.

/Използани са въпроси и на други медии и присъстващи в залата. Интерюто е взето ден преди България да признае официално Косово като държава/

Някога за бедните деца се грижил цял Бургас, сега законите на пазара са безмилостни

Приятели от Холандия и Германия на Ротари клуб – Бургас дариха над 110 хил. долара лични средства

Домът за деца и юноши “Александър Г. Коджакафалията” стана скандално известен след излъчените клипове с порносцени с участието на деца от дома, рекламиращи уж филма “Баклава”. Обществеността беше потресена, държавните институции побързаха да посипят главите си с пепел, а общински съветници – да “ликвидират” “язвата на конфликта”. Започнаха дебати по преместване на интерната и промяна предназначението на сградата. В Бургас тръгнаха слухове, че всъщност се подготвя тайна приватизация на сградата и прилежащия терен, които нямат нищо общо с образователните цели.
“Имаме опасения, че с “Баклава” това се е целяло и се постига. Вместо да се оправят проблемите, те се задълбочават. Тук може да израсне Бизнесцентър с европейски вид, но ако домът се премести в периферията на града, за децата ще стане по-зле”, каза председателката на Училищното настоятелството и на Независимо женско дружество “Самосъзнание” Снежана Стоянова.

Как “реформата” роди проблемите

Истина е, че скандалите в бургаския интернат не са от днес. Преди 4 години директорката Ирина Иванова става кмет на град Българово, но не освобождава щата в дома. Като временни директори през това време тук се сменят осем човека.
Междувременно стартира социална програма на МС за интеграция. Децата са разпределени в десетина градски училища и попадат абсолютно неподготвени в реална среда на общуване, в която срещат и неприязън от съучениците си. Ако в своя дом сираците са сред себеподобни, то навън са сами и често се защитават със сила. Сега, след “демонизирането” на дома им, социализирането ще бъде още по-трудно, смятат педагози.
Най-много се задълбочават скандалите след преструктурирането на интерната и преминаването му на подчинение от Министерство на образованието към Министерство на социалните грижи. Тогава социалните започват да прибират тук и деца с противообществени прояви, често без посочените в закона изисквания и документи. Те именно поставят в риск останалите деца. Ако допреди 4-5 години имаше танцови и певчески състави, кръжоци по рисуване, ако възпитателите обучаваха децата на фокуси, акробатика, бойни изкуства, сега в този дом се насажда единствено негативно отношение – при това положение децата няма как да не отговорят със злоба и лошотия, разказват настоятели.
Според Бочко Бочев – директор на едно от училищата, където са разпределени да учат интернатски деца – “Братя Миладинови”, проблемите идват от това, че “Социални грижи” и отдел “Закрила на детето” нямат ясни критерии и правила как да приемат деца и да се грижат за тях.
Самият персонал на дома се раздира от противоречия. От януари м.г. са назначени трима социални работници. След като домът вече е социална институция, в неговото управление трябва да има хора, завършили “Социални дейности” или “Социална педагогика”, жалват се новоназначените. Според тях досегашните възпитатели са узурпирали властта и ги третират като помощен персонал.
“Постепенно редът и дисциплината в дома се променяха в отрицателна посока, а заедно с това и отношението на обществото към него. Аз самата се чудех кога “пожарът”ще пламне”, споделя председателката на настоятелството Снежана Стоянова.
Всъщност, заради така наречената “реформа”, в този дом най-нежелани вече са именно настоятелите. Още предходната общинска управа иска от Настоятелството да предаде документацията в общината. Формалният повод е, че това вече не е училище и новата ситуация не изисква настойничеството от Настоятелство.
“Настоятелството работи като юридическо лице, това са документите, с които можем да удостоверим какви решения сме вземали и как сме изразходвали средствата”, каза арх. Петко Йовчев, който в настоятелството представлява Ротари клуб.
За пълна реконструкция на сградата на дома на ул. “Стефан Стамболов” 21 и обзавеждане Ротари-Бургас провежда дарителска акция, заедно клубове от Щаде – Германия и Лекеркерк – Холандия, като ротарианците от трите държави са вложили общо около 110 хил.долара лични средства. Те посвещават децата в християнската вяра и полагат допълнителни грижи за кръщелниците. “Нещата, които сега се случват, силно ни безпокоят, защото ние трябва да информираме нашите приятели, а последствията ще са, че ще бъдем отрязани от възможностите за външно финансиране по такива социални проекти”, тревожи се арх. Йовчев.
Според него, ако в местния парламент надделее мнението за използване на сградата за други цели, дори за образование, тя трябва да бъде съборена, защото е мислена за интернат и така е конструирана – със стаи, санитарни възли, столова и всички присъщи за един дом елементи.

Позициите

Неофициално се коментират проекти за Медиен център, хотел, бизнессграда, но заинтересованите официално отричат. Схемата, при която общински имоти в града се преотдават от местната управа за учебни заведения, а след това там израстват кооперации, обаче е отработена и може би това дава поводи за нови съмнения. Има поне два такива спорни случая, единият от които е обект на преразглеждане в момента от настоящата общинска управа.
“Много бизнескръгове биха имали интерес да построят на това място я бизнесцентър, я хотел, но не дават и дума да се спомене открито за това”, коментира регионалният председател на Клуб “Журналисти срещу корупцията” Красимир Калудов.
Лидерът на партия “Средна европейска класа”, представена в местния парламент, строителният предприемач Георги Манев е категоричен, че домът не предава европейски вид на Бургас и тази 100-годишна сграда трябва да смени облика си.
На друго мнение е областното ръководство на Движение за социален хуманизъм /ДСХ/. “Децата трябва да се интегрират, а не да се поставят в изолация. Не с местене на интерната, а с контрол и качество на обучението и възпитанието ще се решат проблемите. Който предлага обратното, не е застрахован, че няма да бъде обвинен в опит за скрито придобиване на сградата”, смята лидерът на ДСХ Ивайло Зартов.
Лидерът на “Роден край” и бивш общински съветник Ивайло Дражев смята, че сградата не може да стане частна, поне не след такъв медиен шум. Това би означавало промяна на статута, което вече би предизвикало скандал. Той твърди, че интересът на някои общински съветници е там да се прехвърли Общинския съвет и част от администрацията на общината. Общинският съвет сега заседава в отстъпена от Бургаския свободен университет зала.
“В самия център на Бургас има дарени и ниви, да виждате някой да оре? В цял свят дарители правят дарение, то изпълнява предназначението си и след това се трансформира. А защо никой не повдига въпроса за училищата и читалищата по селата, които се продават за промишлени цели”, запита настоящият председател на Общинския съвет и бивш кандидат за кмет на “Атака”. Валери Симеонов.
Той смята, че “преместването ще ограничи достъпа на външни лица и ще продължи да се изпълнява и волята на дарителя – институцията да бъде разположена в едно по-спокойно и защитено място, извън града”.
Намеците от страна на общински съветници в настоящия местен парламент за интереси към сградата обаче го ядосаха. “Нито съветник от “Атака”, нито от ГЕРБ си е набелязал този парцел, както правеше това старата администрация. Нея затова именно я свалихме, за да покажем, че сме различни”, гарантира Симеонов от трибуната на местния парламент.

Каква ще е развръзката

“Времето ще покаже”, така съветничката от ГЕРБ Златина Дукова отговори на въпрос какви са интересите към сградата в центъра на града. Все още тече процедурата за избор на нов директор. Досъдебното производство срещу виновниците за създаването на скандалните клипове не дава конкретни признаци. Медийната кампания отшумява. Единствено 88-те деца от бургаския интернат остават.

——————————————————————————–
Какво ни завещаха предците
Сиропиталищата от тоталитарно време са изолирали децата в най-затънтените села. Този дом се е запазил в града благодарение волята на бургазлии от миналия век, които са се отличавали със своята благотворителност и европейска култура. Общината е отпуснала терена за строеж и на 22 септември 1912 г. се полагат основите на бъдещото сиропиталище. Инициатори са местни хора от Женско благотворително дружество “Милосърдие”. Още през 1911 г. дружеството отчита 30 000 лева капитал от дарени лични средства и решава, че може да пристъпи към построяване на сиропиталище с име “Царица Елеонора”.
Общината дарява празно място и 5 000 лева  общински средства за започване на строежа. Баба Ганка Хаджипетрова подарява частен имот – място срещу тогавашната сладкарница “Малина” и парите от продажбата му отиват в полза на сираците. С тях две години по-късно се построява и социална трапезария на площада, който сега носи нейното име – Баба Ганка.
Още един човек, наречен от всички “Бащата на града”, помага за идеята. В знак на благодарност интернатът сега носи неговото име – “Александър Георгиев -Коджакафалията”. Архивите пазят завещанието му от 1911 г., в което той посочва, че наред с оземляването на стотици нуждаещи се семейства и на църквата с имоти, завещава на сиропиталището, основано от Женско дружество “Милосърдие”, половината си имоти в границите на града със задължението “от добитите от тях приходи дружеството да се грижи за отглеждане на стари, недъгави и хроми хора и сираци със задължение, че няма да има право да ги отчуждава другиму и да се грижи за поправката им.” Завещателният акт № 432 е публикуван в книгата на Панайот Павлов “Александър Георгиев – Благодетел на Бургас” през 1938 г., преиздадена през 1994 г.
Централният фонд за подпомагане на сираците от войните предлага на дружество “Милосърдие” да отстъпи сиропиталището за 15 години – от 1912 до 1927 г., след което ще бъде върнато в завършен вид и “Милосърдие” се съгласява.
През 1923 г. дружеството влиза във владение на имотите, подарени от Александър Георгиев-Коджакафалията и с добитите от тях приходи се грижи за стари хора и сираци. През 1930 г. дружеството получава обратно от Централния фонд за подпомагане на сираците от войните сградата, но тя има остра нужда от ремонт и обзавеждане. За целта “Милосърдие” събира 100 000 лева и през септември 1931 г. сиропиталището е официално открито с церемония.
Приемат се първите 14 сираци между 5 и 10 години. Освен от частни лица, сиропиталището получава помощи от общината, Търговско-индустриалната камара, Стоковата борса, Черноморска популярна банка, Митницата и други. Назначен е персонал – директор-възпитател, помощник-възпитатели, домакин-счетоводител, готвач, прислужничка и перачка. Зъболекари от Бургас поемат инициативата да лекуват безплатно децата. Музикантите свирят безплатно на концерти с благотворителна цел и приходите постъпват за нуждите на сиропиталището. Дружество “Милосърдие” се ангажира да осигурява чрез фирмите в града работа на завършилите училище. Или – в онези времена целият град е бил ангажиран и сираците са били по някакъв начин деца на целия град.
Това е било през миналия век. Сега нещата не стоят така. Засега решението е отложено до края на май, когато ще има нов директор на интерната и концепция.

——————————————————————————–

Още един апетитен имот в суперцентър

Интернатът не е единственият социален обект в Бургас, към който се гледа с неприкрит интерес. Апетитна сграда на възлово място в центъра на града е тази на ул. “Вола” 1 /ъгъла с ул. “Славянска и пл. “Баба Ганка”/ – изградената със средства на голямата благодетелка на града баба Ганка за социална трапезария. По тоталитарно време там се помещава Дирекция “Музика”. Преди няколко години тогавашният областен управител Христин Петков я деактува от държавна в общинска собственост. От тогава тази сграда стои заключена.
Когато от Независимо женско дружество “Самосъзнание” водят разговор с бившия кмет Йоан Костадинов за връщане на социалните й функции като социална детска градина, например, той е искрен да каже, че има интерес сградата да бъде съборена. “Знаете ли какъв бизнесцентър ще стане там”, казал бившият градоначалник. За сравнение – в бизнесцентърът от другата страна на площада цената на квадратен метър надхърля 6 000 евро.
Неговият приемник има друго разбиране за нещата и предизборно споразумение с гражданите от сдружението. Само времето ще покаже дали то ще бъде спазено.

Побратимихме се с гръцките рицари на благородството, ще обменяме идеи в полза на обществото

Бордът на Ротари клуб “Бургас” показа на гръцките си приятели от Кавала своя най-голям социален проект, върху който ще се работи до 2010-11 година. Става въпрос за пристрояването на Дом “Надежда” с два нови жилищни етажа и многофункционална зала със съвременно оборудване за различни дисциплини, между които и компютърно обучение. Ротарианците от “Централ Кавала” пристигнаха в Бургас за последния етап от побратимяването с най-стария бургаски клуб. Ритуалът се състоя в Капитанската зала на хотел “България”, където двамата президенти – от гръцка страна г-жа Хриса Целепи, и от българска г-н Георге Попеску размениха основните атрибути на ротарианството.

Впрочем братските връзки между двата клуба са от 1993-а, когато гърците чартират възстановяването на родения и развиващ дейност от 1937-а, но забранен от комунистическата власт бургаски клуб.
На срещата в Бургас пристигна и най-старият гръцки ротарианец Янис Спанакис , който наскоро навършва 90 години.

“От 1952 г., когато е бил учреден нашият клуб, сме имали много проекти, но най-скъпият ни и този, в който сме последователни от десетилетия, е грижата за 70 възрастни хора. Те живеят сами в изоставено село в планината и не искат да слязат в урбанизираните зони, там няма млади хора. Затова всяка Коледа се качваме при тях – носим от хранителни продукти до обзавеждане на домовете им – всичко, от което се нуждаят. Поддържаме и църквата в селото”, заяви г-жа Целепи. Новото при тях ще бъде помощта за бедни деца от Африка, които ще идват на почивка и обучение в южната ни съседка.

Догодина Кавала ще бъде домакин на международна среща между клубовете от Балканите, за да се начертаят общите идеи в служба на обществото в региона и се представят конкретни планове за действие.
Още от тази зима обменът между Кавала и Бургас ще е факт чрез програма за посещения и обучение на младежи на възраст от 16 до 25 години, ние първи очакваме гостите на ски в Родопите. През пролетта нашите интерактори и ротарактори ще бъдат на гости в красивия гръцки град.

В неделя, в унисон с основната тема на ротарианската 2007/2008 година „Ротари споделя”, клубът в Поморие организира работна среща на бордовете на морските клубове. Датата на мероприятието и самото домакинстване са свързани с откриването на националната седмица на морето в Поморие.

Преди месец в Пловдив започна новото летоброене на ротарианството в България. На 1 юли се извърши чартиране на самостоятелен български дистрикт с № 2482..

В античния театър на Града под тепетата с тържествена церемония бяха издигнати знамената на Ротари Интернешънъл, Република България и ЕС. На президентите и секретарите от 74 български клуба бяха връчени символите на ротарианството.

В ритуала по предаването на огърлиците на президентите се включиха и седемте клуба от Бургаския регион, сред които е и Ротари клуб-Поморие. Неговата огърлица беше предадена на новия президент в крайморския град, юристът Светлана Канариева, а за секретар на ротарианците в Поморие беше избран общинският съветник и предприемач Яни Пападопулов, който е сред най- дейните членове от самото му създаване. Името на Пападопулов се свързва с едни от най-амбициозните проекти на Ротари в Поморие, сред които изграждане на параклиса в помощното училище в с. Бата, детски кът и основен ремонт на детската градина в с. Медово, построяването на входен знак на града и др.